Чувството за собственост не се определя от вещите, с които разполагаме. То живее в нашите мисли
Един път почитател на Буда го запитал:
- Как да гледаме на напътствията ти за отвод от собствеността? Чувствам се комплициран, тъй като един от учениците се отхвърли от всички материални богатства, с които разполагаше, само че ти към момента твърдиш, че той е превзет от възприятие за благосъстоятелност. От друга страна, твой възпитаник, към момента се радва на своята благосъстоятелност, само че ти не го укоряваш за това.
Учителят незабавно обяснил за какво постъпва по този метод:
- Ученико, възприятието за благосъстоятелност не се дефинира от движимостите, с които разполагаме. То живее в нашите мисли. Човек може да разполага с разнообразни предмети, само че да няма собственическо възприятие. Не забравяй също по този начин, че колкото по-малко движимости имаме, толкоз по-добре, тъй като по този начин не отдаваме доста време на предметите към нас.
